В последното писмо на Джордж Малори от Еверест се казва, че шансовете за достигане на върха са „50 към 1 срещу нас“
В последното си писмо до брачната половинка си, преди да изчезне на връх Еверест преди век, Джордж Малори се опита даже да облекчи нейните терзания защото той сподели, че възможностите му да доближи най-високия връх в света са „ 50 към 1 против нас. “
Писмото, цифровизирано за първи път и оповестено онлайн в понеделник от неговата алма матер на университета в Кеймбридж, показва комбинация от оптимизъм, до момента в който разказва изтощението си и компликациите, които експедицията му среща в устрема си да бъдат първата страна, покорила върха.
„ Скъпи, искам ти най-хубавото, на което съм кадърен – безпокойството ти да завърши преди получавате това – с най-хубавите вести, ” написа той на Рут Малори на 27 май 1924 година от Лагер I. „ Срещу нас е 50 към 1, само че ние ще имаме още един удар и ще се гордеем. ”
Остава мистерия дали Малори, който един път сподели, че желае да покори Еверест, „ тъй като е там “, и сътрудникът му в катеренето Андрю Ървайн са достигнали върха и са умряли по пътя надолу или в никакъв случай не са стигнали толкоз надалеч. Тялото на Малори е намерено 75 години по-късно надалеч под върха, само че това на Ървайн по този начин и не е открито.
Първото документирано единодушие пристигна съвсем три десетилетия по-късно, когато новозеландецът Едмънд Хилъри и непалският шерп Тенцинг Норгей изкачиха планината на 29 май 1953 година
Magdalene College разгласява писмата онлайн, с цел да означи стогодишнината от злощастния опит на Малори да застане на върха на света. Колекцията, която преди е била налична за откривателите, също включва писма, които той е писал от бойния фронт през Първата международна война и преписка, която е получавал от други, в това число от брачната половинка си.
Единственото оживяло писмо, което брачната половинка му написа от Англия по време на експедицията, е изпратено, до момента в който групата му плава към Бомбай. Разказва за скорошна снежна стихия, по какъв начин банковата й сметка е била превишена и по какъв начин е паднала от стълба, преди да му каже какъв брой доста й липсва.
„ Знам, че много постоянно съм била ядосана и немила и доста скърбя, само че главната причина съвсем постоянно е била, че бях нещастна, че получавам толкоз малко от вас “, написа Рут Малори на 3 март, 1924. „ Знам, че е много неуместно да скапвам моментите, в които те имам, за тези, когато те нямам. “
В последната си преписка от шест страници до брачната половинка си, адресирана до „ Най-скъпата ми Рут “, Джордж Малори приказва за тествания и триумфи, до момента в който групата постепенно си проправяше път нагоре по планината, създавайки по-високи лагери и по-късно се оттегляйки на по-ниска височина да се възвърне.
„ Това беше неприятно време като цяло “, написа Малори 12 дни преди да бъде забелязан за финален път жив. „ Поглеждам обратно към големите старания, изтощението и мрачния взор през вратата на палатка към свят от сняг и изчезващи очаквания – и въпреки всичко, и въпреки всичко, и въпреки всичко имаше доста неща за слагане от другата страна. “
Малори сподели, че е имал неприятна кашлица, „ която може да раздра червата “, която го оставяла безсънна и затруднявала катеренето. Той разказа съвсем смъртоносно гмуркане в цепнатина, когато не съумя да го открие под снежното одеяло.
„ Влязох вътре със снега, който се търкаляше на всички места към мен, за благополучие надолу единствено към 10 фута, преди да дойда полусляп и запъхтян, с цел да се окажа най-несигурно поддържан единствено от моята ледена секира, някак уловена през пукнатината и към момента държана в дясната ми ръка “, сподели той. „ Отдолу имаше доста неприятна черна дупка. “
Малори сподели, че единствено един член на групата е останал „ в добра форма “ и те възнамеряват да починат два дни, преди да упорстват за срещата на върха, която се чака да отнеме шест дни.
Малори и Ървайн бяха забелязани за финален път живи на 8 юни 1924 година, когато се споделя, че към момента са мощни към 900 фута (274 метра) под върха на 29 035 фута (8 850 метра). Тялото на Малори беше намерено на 26 700 фута (8 138 метра).
Група алпинисти, които през 2007 година се пробваха да възстановят единодушието на Малори, не съумяха да дефинират дали двамата са стигнали до върха.
„ Все още имам вяра, че има опция да са стигнали до върха, само че е доста малко евентуално “, сподели Конрад Анкер, който взе участие в документален филм, пресъздаващ изкачването, и който откри тялото на Малори през 1999 година
В последното писмо на Малори до брачната половинка му той споделя: „ Свещта догаря и би трябвало да спра. “ Той подписва: „ Голяма обич към вас. Винаги си обичан, Джордж. “